Unpacked: Малта

Мога да напиша цяла ода за Малта. 

Малта е бохем. Малта е слънце. Малта е шарена. Малта е прохладен вятър. Малта е топлина. Дори бих казала – Малта е летен флирт. И това е една напълно обективна статия (глупости). Да, може би съм малко пристрастна. Да, може би не е първото ми пътуване в живота, но истината е, че не мога да си представя по-добро начало за Maps in Motion. 

Защото тази малка държава открадна сърцето ми, напълно безпардонно, без каквито и да е угризения на съвестта. 

От години мечтая да посетя Малта, но някак все отлагах – все “някой ден”, все “следващия сезон”. Е, този път бях заставена да ида (тежка съдба, знам) и с ръка на сърцето мога да кажа – чакането наистина си заслужаваше. 

Кацнах на летището във Валета вечерта на 27 януари 2025 г. – само с ръчен багаж, минимално количество топли дрехи и очаквания по-високи от скока на Стефка Костадинова (dad joke #1). Топлият въздух ме удари право в лицето и веднага разбрах, че това е перфектното бягство от студената зима (която в България не е чак толкова сурова, нека сме честни). 

Една от десетките снимки пред вратите в Малта

Малта се оказа и идеалното място човек да посрещне 30-ия си рожден ден (нека не коментираме, но would recommend).

Малта не просто оправда очакванията ми. Надскочи ги. Като Стефка Костадинова (dad joke #2). И сякаш без дори да се старае кой знае колко тази малка островна държава в центъра на Средиземно море най-нахално се настани сред топ 3 на най-любимите ми дестинации. Пътуването беше като сладникава романтична комедия – банален, но очарователен сюжет, който завършва с отпътуване към залеза. Да, точно такова тъпо влюбване. 

Малта ме прелъсти, а аз не се дърпах кой знае колко.

И как бих могла? Очароваха ме духа и богата култура, топлите пастелни фасади и цветните балкони, усмихнатите хора и вкусната храна, която е истински пир за сетивата. Е.. почти. Но за това – в друг текст. 

Малта е създадена за ходене и това е може би едно от най-страхотните неща в тази държава (заедно със слънцето, топлото време, красивите улици и всичко останало, но няма да се повтарям). 

И ако имате пет свободни дни от живота си, отделете ги на Малта. Не бъдете като мен. 

Пет дни бяха напълно достатъчни да се пошляем из Слима (нищо особено, впрочем), да посетим Марсашлок (о-ч-а-р-о-в-а-т-е-л-н-о!), да обиколим Гозо, Рабат и Мдина (ако сте фенове на “Игра на тронове”  не ходете – тичайте натам), да изпием по една пиня колада на остров Комино (в дъжда, но това е друга история), да се насладим на гледките от Дингли (като истински туристи) и да отидем в селото на Попай (детето в мен беше в екстаз). 

за това говоря !!!

Е, разбира се – с малко планиране на маршрута и с любезното съдействие на Bolt, bless them (не ме спонсорират, но няма да се дърпам). Таксиметровата услуга ме е спасявала десетки пъти в чужбина, когато краката ми са били твърде омекнали от ходене – евтино е, такситата пристигат навреме и почти никога не съм имала проблеми. Може би се питате защо не споменавам градският транспорт. Не е толкова лош, когато не е претъпкан от хора, но е нещо като бялата лястовица или НЛО – чували сте, че съществува, но не сте го виждали.

Да вървим по план.

Ден #1 започна лежерно, разбира се – с кафе. Вече не помня какво кога и къде, но си заслужава да спомена Lot 61 и Kir Royal Café – намират се в центъра на Валета, кафето е чудесно, така че просто си отваряйте очите. Но да се върнем на темата. 

Малтийската столица е абсолютно очарователна – каменни фасади в пясъчно жълто, обагрени с цветни балкони, които са част от малтийската национална идентичност (не се шегувам). В телефона си може би имам десетки снимки, които изглеждат абсолютно еднакво, но просто не можех да спра да щракам (същото се отнася и за вратите, впрочем).

Не знам как да пиша за Малта, без да вляза в някое клише. 

За мен това е държава на малките улици (идеално, нали) и може би това бе едно от нещата, които най-много ме грабнаха в тази страна - всяко кътче криеше нещо интересно. Но мисля, че цялата магия се крие в това колко шарена е цяла Малта. Червените телефонни кабинки и пощенските станции те пренасят за секунда в Лондон, но после виждаш жаркото слънце и осъзнаваш, че не си в Англия (no offence). Валета напомня на Марсилия или Ница, а в следващия момент се озоваваш в Мдина и се връщаш в годините на Арабския халифат. Веднага щом преминеш отвъд високите каменни стени, времето сякаш спира. 

Може би помогна много и фактът, че посетихме Малта извън туристическия сезон (горещо препоръчвам) – освен че се спасихме от високите температури, които те вкарват по-скоро в сюжет по Данте, избегнахме и големите тълпи от хора, които нека си го кажем честно – просто убиват удоволствието. Така че първото нещо, което усетих беше тишината. Да, тишината – само аз и високите стени (е и няколко коли, които са единственият белег на съвременната цивилизация). 

И, разбира се, Дингли.

Чувала съм, че залезът от там е невероятно красив, но запазих това за следващото си посещение. Както впрочем и “Трите града” – Биргу, Сенглеа и Коспикуа, които са съвсем близо до Валета. Гледките от Дингли обаче си струват разходката. 

А от там… с такси до селото на Попай. Много спонтанно разбрах за съществуването на това бутафорно селце. Казвам бутафорно, защото всъщност това е декора от филма “Попай” с Робин Уилямс от 1980 г. Мястото е превърнато в туристическа атракция, за която, разбира се, ти трябва билет. Не бих казала, че е нещо кой знае какво и в този смисъл – няма да пропуснете особено по мое скромно мнение. За мен обаче това посещение беше по-скоро сантиментално. Спомням си, че като дете страшно много харесвах анимацията и дори обичах пица със спанак (кое дете обича пица със спанак, за бога?!). Та – беше интересно. Освен това билетът включва пуканки, които са чудесен бонус. 

А сега – Комино.

Комино ми е Малдивите

Който ме познава, добре знае, че обикновено не се качвам на лодки. Прекарах обаче няколко часа на борда на плавателен съд, който потегли от пристанището в Слима в посока Гозо. По пътя мина през Комино – един от островите в Малта, който има един единствен жител (имам въпроси). Впечатляващ е не толкова Комино, колкото водата – ярко тюркоазено синьо. Толкова синьо, че Instagram ще си помисли, че е филтър. Вероятно на слънчева светлина гледката е още по-впечатляваща, но аз не успях да се й се насладя – това беше единственият дъждовен ден от цялото ни пътуване.

И го прекарах на лодка. В открито море.

Беше студено, ветровито и леко неприятно. Но пък това не ни спря да изпием по един коктейл пина колада, сервирани в издълбани ананаси (много бохемско, знам). 

А от там – към остров Гозо, другият голям остров в Малта. Не бих казала, че беше нещо впечатляващо и в този смисъл – няма нужда от цяла поема, но все пак е нещо, което си струва да се отбележи (и посети).

Мисля, че достойният финал принадлежи на Марсашлок.

Не знаех дали ще ни остане време за това малко рибарско селце, но си струваше всяка секунда. Но – няколко дисклеймъра. Първо – няма кой знае какво за правене. Второ – пазарът прилича на Илиенци. Но това беше единственият град, в който успяхме да потопим краката си в студената морска вода (през януари), защото в Малта няма кой знае колко плажове (поне не и в източната част).

Освен това Марсашлок е цветен и безкрайно интересен. Представете си Ченгене Скеле, but cooler. Горещо препоръчвам да оставите консумацията на риба именно за Марсашлок. 

Малта може и да е малка, но определено е голямата работа (dad joke #3). Всяко кътче може да те накара да се почувстваш като във филм (макар че аз от филма не излизам, но няма значение). И да, може да прозвучи клиширано, но истината е проста: Влюбих се. Тъпо, хлапашки и неочаквано. 

Казват, че най-добрите пътувания не са тези, които са планирани до последния детайл, а онези, които те изненадват. И макар че за пет дни не можеш да опознаеш цяло островче, можеш да усетиш ритъма му. А това е повече от достатъчно, за да поискаш да се върнеш.

Списък с хапка и пивка