Дневниците на една клета бариста

Няма по-голяма игра на нерви от приготвянето на еспресо – научавам се на адско търпение в името на това да извлека перфектния шот. 

Знам, знам… Човек ще си каже “Че какво толкова, слагаш кафе и пускаш машината”. И по принцип би бил прав. Но за невежите (и онези, които все още не са обсебени като мен): Това е рядък успех за самоук бариста и е почти вселенско събитие, което изисква точната подредба на звездите.

За последната една година това ми се е случило точно… веднъж.

И то при все, че правя кафе по минимум три пъти дневно. Не съм добра в сметките, но това значи – 1 на около 600 кафета. Признавам – щях да се разплача от щастие, което очевидно е напълно обяснимо.

Преведено на езика на еспресото “точната подредба на звездите” означава, че от определен грамаж кафе (в зависимост от големината на ръкохватката), трябва да се извлече определено количество течност за точно определено време при оптимална температура и налягане. В моя случай това означава от 18.5 грама кафе да получа около 36-38 грама еспресо за 25-28 секунди.

Разбирате колко сложно е всичко това. 

Разбира се – хората, които се занимават професионално с това и имат подходящата техника, не се молят на колене пред машината, преди да натиснат копчето, но аз не съм от тях (DMS ДЖЕСИКА). И преди да си представите, че лежа на пода в кухнята и се моля на the coffee gods, все пак имам известни познания, за да ОПИТАМ, само да ОПИТАМ да постигна онова галещо небцето чудо, наречено перфектното еспресо. И полагам неимоверни усилия това да се случи. 

Манията ми стигна дотам, че инвестирах в по-добра кафемашина – Gaggia E24. През годините Gaggia се утвърждава като компанияТА за бариста любители, тъй като машините им са податливи на модификации. Няма да преувелича, ако кажа, че човек може да превърне кафемашината си в космически кораб на приемлива цена. Та, барабар Петко с мъжете – и аз си купих Gaggia, последен модел. И като всеки, сдобил се с Gaggia, с отвертка, гаечен ключ, видео в YouTube, двете си ръце и никакви познания по електротехника, съвсем сама смених налягането от 15 на 9 бара  – златният стандарт за перфектното кафе.

И… тогава разбрах колко точно лоша е кафемелачката ми. Няма да изпадам в излишни подробности, за да не превръщам тази статия в някакво техническо обяснение за кафе оборудване, но ще кажа само, че по-ниското налягане на кафемашината просто НЕ МОЖЕ да компенсира неравномерното смилане на зрънцата. Резултатът – кафе, което има вкус на въглени. 

Добре разбирате, че аз не съм родена, за да пия въглени, нали?

Знам, звуча като снобар. Но предпочитам да мисля за себе си като за хедонист, който обича да гали небцето си с хубави неща. И така се вкарах в съвсем ново приключение (и разход) – търсене на по-добра кафемелачка. Намерих DF54 през съвети на други (също толкова луди) хора, почаках към 2-3 седмици и така се сдобих с the essentials, за да направя перфектното кафе – моята Халеева комета. 

Разбирам, че в очите ви изглеждам напълно умопобъркана и това не е чак толкова далеч от истината. НО! Когато течността в чашата мирише на бонбони, кокос или какао – sweet merciful god, кълна се, че животът става една идея по-хубав.

Пиша тази статия с трета чаша кафе до себе си. Ужасна чаша кафе. Направих я, за да проверя дали едрината на смилане на кафемелачката ми всъщност е правилната за този бленд, или трябва да променя нещо друго. Както предполагам разбирате, все още сме на кота нула. Но нямам капацитета да направя ново кафе, което да изпия в 5 следобед. Но sledq какво ще се случи утре сутрин. Молете се на всички богове Халеевата комета да не подмине апартамент №6.