Палачинки с малини в Лисабон: Любовна поема

Вкусът на Лисабон

Пригответе се. Това ще бъде една напоителна и излишно дълга любовна поема за едни палачинки с малини в Лисабон. Те може и да звучат посредствено, да не изглеждат като нещо кой знае какво, но ОБЕЩАВАМ и се ЗАКЛЕВАМ най-тържествено, че това са най-страхотните палачинки, които съм яла през живота си до днешна дата! Да, да, знам - доста смело изказване, предвид факта, че съм опитвала брънч в почти цяла Европа (чак пък в цяла Европа...), но заставам зад думите си с пълна категоричност.

Довчера щях да говоря за тези меки като облак палачинки от позицията на спомена. И преди някой да си помисли, че съм летяла специално до Лисабон, за да си припомня тази симфония от вкусове (ще ми се), бързам да уточня - когато се подготвях за написването на статията за Лисабон (върху която още работя, имайте търпение), трябваше да отворя папката със снимки в Google, за да си припомня къде точно съм ходила и какво точно съм видяла (и изяла).

Та там, насред десетките снимки, попаднах на едно видео, което напълно бях забравила.

Няма да го показвам, защото не е предназначено за широката общественост (залъгвам се, че този блог го чете цял свят и цяла България, а не шепата ми приятели). Затова ще кажа само, че Джесика от май 2023 г. изглежда екзалтирана.

Смешно е да гледаш някаква стара версия на себе си да въздиша над чиния с палачинки. Освен това напълно осъзнавам, че е абсурдно тази статия да излезе на бял свят преди първо да разкажа впечатленията си от португалската столица, но БОЖЕ ТЕЗИ ПАЛАЧИНКИ го заслужават.

Брънчът в Лисабон

Знаете, че храната е основна част от пътешествията и живота ми (то си и личи), а брънчът - абсолютно задължителен. Затова, когато кацнахме на португалска земя в една майска утрин, първата ни и най-основна задача бе да намерим място с хубаво кафе и хубава храна (shocker). Попаднахме на The Folks - местенце недалеч от хотела, който бяхме избрали.

Изобщо не бях подготвена за това, което ми предстоеше. Има един страхотен цитат за влюбването - it happens slowly and then all at once.

Срещата ми с тези палачинки се случи долу-горе по същия начин.

Те не претендират да са главния герой в менюто. Не идват с фанфари, течен азот, захарен памук или други глезотии, които да направят презентацията нещо наистина запомнящо се. Да, изглеждат добре, но нищо не намеква и грам за това колко са впечатляващи - просто a stack of perfection с маскарпоне, малиново кули и шамфъстък.

Виждате ли как надничат съблазнително?

Но, БОЖЕ ГОСПОДИ, каква експлозия от вкусове.

Малиновото кули е домашно, пълно с аромат и вкус, който няма и помен от подсладители. Кремът от маскарпоне - достатъчно сладък, балансиран с киселите нотки в малиновата заливка. Палачинките - пухкави и деликатни. А натрошеният шамфъстък е идеален завършек.

Спокойно, нормално е и на вас да ви се прииска да отидете в Лисабон, не ви съдя.

Добре, спирам да говоря като някой кулинарен критик в колонка за престижно списание, но наистина няма сила на света, която да ме убеди, че това не са палачинки, за които си струва да умреш. Бяха толкова добри, че се върнахме втори път в рамките на само няколко дни.

Други вкусотии в Лисабон

А сега сериозно (почти). Брънчът в Лисабон наистина е голяма работа. Три от трите места, на които хапнахме, бяха 10 от 10. Добре де, 9 от 10.

Домашният бананов хляб на Augusto си струваше всеки един баир, всяка една изгорена калория и 10-минутното висене на опашка.

И докато в Miolo не беше никак лошо, интериорът се оказа твърде кукленски за моята хипстърска душа. Освен това залях бялата си тениска с "Мимоза" (добре, това може да се дължи и на моята абсолютна нескопосаност, но няма значение), а палачинките изобщо не могат да стъпят и на малкия пръст на главния герой в тази история.

А като си говорим за главни герои...

Мисля, че е крайно време да отдам абсолютно заслужена и задължителна почит на грандиозните, умопомрачителни, достъпни зад всеки ъгъл сладки изкушения Pastéis de Nata. Представете си ги като кулинарната версия на най-добрия сериал, който някога сте гледали – казвате си "Само един епизод" и изведнъж финалните надписи вървят, а пред вас има само трохи.

Не знам по колко различни начина мога да обясня, че тези традиционни лисабонски тарталетки са едновременно абсолютно невероятни и опасно пристрастяващи. Но може би е достатъчно да кажа, че ако Лисабон ги забрани със закон, аз официално ще обявя гладна стачка (на никого няма да му пука и тотално няма да го направя, но схващате идеята).

Стига толкова захар. Време е за нещо солено.

Не мога да кажа, че традиционната португалска храна ми харесва. Слава богу експериментите с лисабонската кухня не ми се отразиха толкова пагубно, както трагедията в Малта, за която вече ви разказах. Човек би казал "Че защо не ти харесва португалската кухня, нали обичаш морски дарове?". Това по принцип е така, а рибата и морските деликатеси в Лисабон бяха наистина пресни и вкусни. Само че нещата, които опитахме бяха... как да кажа... леко ексцентрични. И докато наистина обожавам да консумира миди с чесън и бяло вино навсякъде, дребните португалски berbigão не ми се понравиха (не питайте, не знам защо, просто не е моето).

Въпреки това, препоръчвам Da Prata 52 - доста интересна концепция с малки порции и много разнообразие.

За мен звездата несъмнено е Baia do Peixe. Ресторант точно до крайбрежието на река Тежу - най-дългата на Пиренейския полуостров. Гледката? Като картичка. Храната? Пир за сетивата. Представете си - скариди, салата от раци, чаша пино гриджо и залез, който бавно се плъзга по водата. Честно, какво повече му трябва на човек, когато е на почивка?