Банички, "Мишлен" и хранително натравяне в Малта

Щом сте стигнали до тук, значи това заглавие ви е заинтригувало достатъчно. И преди някой да си помисли, че съм се натровила с банички в малтийски ресторант със звезда "Мишлен" – не, тази история не е такава.

Ще започна от по-далеч...

Края на януари. 30-ия ми рожден ден. Самолетни билети за Малта - прекрасен подарък, за който от години намеквам (може би твърде често). Чаках тази среща толкова дълго време, че вече бях на ръба да зачерта Малта от списъка (тотална лъжа), но още в мига, в който стъпих на летището във Валета, тази страна направо ми влезе под кожата. Както песен на рипийт - досадно лесно и тотално без позволение. Но да се върнем на темата.

Някои хора колекционират магнити от пътуванията си. Аз – въглехидрати. А в Малта изборът е толкова богат, че си заслужава всяко разкопчано копче. Е... няма да преувеличавам чак толкова. Храната не е лоша, има добри попадения, но не бих я сложила чак на такъв пиедестал. Въпреки това, в името на добрата история, нека кажем, че си хапнахме прилично.

Малта има интересна кухня и това има своето напълно логично обяснение. Чисто исторически, през вековете Малта е била домакин на повече завоеватели от сезон на "Игра на тронове“. Резултатът? Смесица от аромати, култури и подправки.

И сега изненада - едно от най-традиционните малтийски ястия всъщност е пълно плагиатство.

Да, напълно сериозна съм. Познати са като pastizzi tal-irkotta и приличат на български банички, направени в Италия – плънка от рикота, обвита от изпечени до златисто кори. Само като се сетя и устата ми се пълни със слюнка.

По-интересни обаче са пастиците с плънка от грах (pastizzi tal-piżelli).

Онези, които ме познават, вероятно са опитвали емблематичните банички с червена леща, които приготвяме у дома. Е, това е нещо подобно. За непросветените клетници, които изобщо нямат и представа какво за Бога е баничка с червена леща – плънката се приготвя с характерни за азиатската кухня подправки – къри, куркума, пипер. И червена леща. Та – малтийските банички с грах са нещо като техни братовчеди.

Продават се навсякъде. Евтини са. Вкусни са. Купете си.

Снимки на банички нямам, но ето ви една от Fontanella Tea Garden в Мдина, където спокойно можете да изядете няколко и да се престорите, че сте отишли за пейзажа. ;)

Стигаме до по-интересната част.

Понеже все пак навършвах цели 30, реших да вдигна малко летвата. Нали знаете - такъв важен юбилей... енергията трябваше да отговаря на повода. Затова и реших да се поглезя с нещо луксозно #luxipari.

Оказа се, че точно до хотела, в който бяхме отседнали (The Embassy Valletta Hotel), се намира японският ресторант Aki – препоръчан от Мишлен.

Облякох се като човек, който уважава себе си и рождения си ден (няма да се излагаме, естествено) и още с влизането ни посрещнаха топло (вероятно изглеждахме така, сякаш можем да си позволим да сме там $). За пръв път в живота си ядох стриди?! (странни са, няма да лъжа) и пихме нелоши коктейли.

Но... нека го кажа така – София се справя по-добре с азиатската кухня. Значително по-добре.

Когато човек чуе "Мишлен", сетивата се изострят, очакваш фойерверки, уау и "умами". Ами... не се получи. Може би проблемът е в мен и въпреки хубавите дрехи не се вписвам в такава среда. А може би просто мястото е надценено до безобразие (няма да е първото).

Обслужването наистина беше на ниво, признавам. Внимателно, без да бъде натрапчиво (за разлика от сервитьорите в някои родни верига ресторанти, които те проверяват по-често от психотерапевта ти). Но храната… по мое скромно мнение – не си струва.

А, поднесоха ми и идненада за рождения ден - сладолед със свещичка и всичко останало. Беше мило, няма да лъжа.

Краят на това невероятно гастрономическо пътуване из малтийските земи нямаше особено щастлив завършек. За какво говоря? Имам приятел, който е родом от Малта. Та той беше така добър да ни заведе в типичен малтийски ресторант в последната вечер на нашия престой - Ta'Detta Restaurant. Минахме на пълна малтийска програма - бебуш (градински охлюви с доматен сос), бигила (гъста разядка, приготвена от боб, чесън, лют пипер и зехтин), и... браджоли (нещо като руло Стефани, но представлява кайма, увита в говеждо месо). Храната? Божествена. Стомахът ми? Не толкова възхитен.

Мисля, че всички усещате, накъде отива тази история.

Нека кажем, че най-пресният ми спомен от онази вечер не са очарователните улици на Валета, а ароматът на браджоли и загубата на достойнството ми на летището. Стига толкова подробности. Не мога да кажа, че ресторантът беше лош, но който иска да отиде - прави го на своя собствена отговорност.

Като изключим психологическата травма, храната в Малта е чудесна. Препоръчвам Taproom Valetta - изключително малък италиански ресторант, скрит в сърцето на малтийската столица, както и Zero Sei Trattoria Romana (ако си падате по паста). Колкото до останалите традиционни храни - интересно място е Nenu The Artisan Baker.

Именно там опитах заешка яхния. Само един важен disclaimer - невъзможно е да го ядете с прибори, но това примитивно удоволствие определено си заслужава. Там опитах и ftira - традиционният малтийски хляб, който съм почти сигурна, че е далечен братовчед на фокачата. Но внимавайте - плънките са на късмет. Моята беше точно обратното на попадение в десетката.

Оставете рибните ястия за Марсашлок - това чудато рибарско селище в южната част на Малта има страхотни ресторанти с прясна риба, а едно от най-вкусните неща, които хапнах там, беше лимоненото ризото с калмари в ресторант Roots. Ще ми благодарите по-късно ;)

Щях да забравя кафето...

Отново - който ме познава, добре знае, че кафето за мен е религия. Пиша този текст в 17:30 следобед с чаша двойно еспресо, така че може да вярвате на експертизата ми.

Едно невероятно място е Lot 61 - супер кафе, приятна атмосфера. Предупреждавам - би било проблем, ако имате емоционална връзка с храната и не искате да я споделяте с ято гълъби (забавна история беше). Бонусът е, че персоналът явно добре познава наглите пернати и бе така добър да замени тортата ни напълно безплатно. (10/10 за гостоприемство).

Другото място е Coffee Circus Lisboa - посредствено кафе, но пък невероятно гледка. Намира се на една от най-сладките улици в Малта, а масите гледат към морето в далечината. Само заради това си струва, повярвайте ми.

И един бонус...

В Малта е скрит един от най-яките барове, които съм посещавала някога. И изненада - концепцията е на българин. Kamy Cocktail Bar Valetta предлага коктейли, вдъхновени от известни художници и техните емблематични картини - "Звездна нощ" на Ван Гог, "Целувката" на Густав Климт, "Постоянството на паметта" на Салвадор Дали и други. Тайната се крие в оризовата хартия, върху която се отпечатват картините, а самите коктейли са завършени произведения на изкуството - от подложката до чашата.

Мястото е доста мъничко, така че може да се наложи да почакате, но обещавам ви - струва си.

П.С. А! още нещо важно - не забравяйте да опитате малтийски ликьор от *рожков в Chocolate District. Ще ми благодарите по-късно.*