Unpacked: Будапеща

Мисля, че след първата статия, ще ми става все по-лесно да пиша за пътешествия. И е време да отделя заслужено внимание на града, който всъщност запали окончателно искрата за създаването на това пространство – Будапеща. Предупреждавам – вероятно тази статия ще е доста по-дълга от одата за Малта, но този път идвам с двойно повече истории, двойно повече впечатления… и вероятно двойно повече паузи за кафе.

Ще започна отдалеч. 

Годината е 2022 (не е чак толкова отдавна, но го казвам в името на драматичния сюжет). Лятото е в разгара си, въздухът мирише на слънцезащитен крем (и пот). Имам една единствена мисия – к-о-н-ц-е-р-т. И то не на кого да е, а на артист, за когото бих продала и бъбрек. Аз отново съм само с ръчен багаж и без никакви очаквания, а Будапеща (тази безсрамна прелъстителка) ме чака с отворени обятия. 

Та така – озовавам се в Будапеща, в хостел Maverick Budapest Soho в сърцето на унгарската столица. Дисклеймър – като казвам “хостел”, нямам предвид кошмарът на тясна стая с 15 легла и общо 30 души вътре, обща баня, аромат на сандвичи със съмнителен срок на годност и никакво лично пространство. Имам предвид хо(с)тел с главно Х – голяма сграда, учтив персонал и стая със собствен санитарен възел. Локацията – п-е-р-ф-е-к-т-н-а, на ръка разстояние от кипящия в района живот, съвсем близо до спирката, която води директно към летището. 

Базилика "Свети Стефан“ е една от двете най-високи сгради в Будапеща (заедно с парламента). Висока е точно 94 м.

Ако все пак хостелът не е вашето нещо, имам още по-добро предложение и то в същия район (човек би си помислил, че взимам процент, но уви). Не попаднах на апартамента съвсем случайно (тоест не е паднало от небето), но го открих на място, на което обикновено НЕ ТЪРСЯ – Airbnb. Това е част от травма, за която ще разкажа в друга публикация, но (spoiler alert) за малко да останем бездомни в Барселона. Но за това друг път. Отварям платформата и намирам истинско бижу в сърцето на Будапеща – почти нов апартамент с високи тавани и бохемски интериор, който се намира в сграда, деляща един двор с музикалния театър (яко, знам). 

Но да се върнем за малко към 2022 г.

Представете си следното – качваме се на автобус 100Е, който води директно от летището в центъра на Будапеща, и веднага получавам дежа вю. След две посещения на унгарската столица (последното само преди няколко седмици, впрочем), мога спокойно да кажа, че този град е всичко онова, което София можеше да бъде. Знам, знам – звучи драматично, почти абсурдно, но приликите между Будапеща и района около бул. “Мария Луиза” в София са поразителни.

Първо – кафето и храната vol.1 и vol.2

Може да не си спомням първите улици, по които съм се разхождала, но boy oh boy помня храната и кафето. И като всеки себеуважаващ се хипстър турист, трябва да отдам почит на брънча в Cirkusz Café Budapest и Cookie Beacon Brunch (предупреждавам - малко overpriced бисквити, но чудесно кафе!). Не пропускайте и ливанската храна в Dobrumba. И трите места са на пешеходно разстояние едно от друго, точно в еврейския квартал, а в Dobrumba беше толкова вкусно, че се върнах два пъти. Вторият път – за вечеря. Обслужването? Перфектно. Shout out за момичето, което направи и невъзможното, за да ни намери маса за двама в рамките на 15 минути.

Колкото до еврейския квартал – това е абсолютно з-а-д-ъ-л-ж-и-т-е-л-н-а спирка. Симпатични улички, достатъчно градско изкуство, кафенета и ресторанти, които така те оплитат в чара си, че без да искаш прекарваш цял следобед, шляейки се безцелно.  Бонус е, ако уцелите базар. И не, нямам предвид нещо в стил Женския пазар, а по-скоро Капана фест в Пловдив – шарени дюкянчета и ръчно изработени съкровища, които за малко да те убедят, че искаш да напуснеш постоянната си работа и да продаваш магнити в Будапеща до края на живота си.

Съвсем случайно тази година уцелих и базар в Szimpla Kert (да, да, готиния бар, за който не си сигурен дали е арт инсталация или бунище със стари мебели). Впрочем вечер там е също толкова приятно. Коктейлите са готини, бирата е хубава, така че какво му трябва на човек? А като сме на тема алкохол – препоръчвам KAA Mixology, особено ако сте фенове на коктейлите. Представете си менюто като “Традицията среща иновацията”. И не, нямам проблеми с алкохола.

А сега барабани! Да живее гулашът.

При първото ми посещение не успях да опитам от тази типична унгарска яхния и, ако трябва да призная – невежият посредствен турист в мен си я представяше като супа със зеле (не знам защо, не питайте). Този път обаче открихме едно местенце, където дори Мишлен готвачи ще трябва да си водят бележки - Stika Gastropub. Гулашът с телешко беше ф-е-н-о-м-е-н-а-л-е-н. Колкото до традиционния унгарски лангош – нямам мнение, така и не пробвах. Но пък прилича на по-голяма българска мекица с топинг, какво толкова може да ме изненада? 

И докато още сме на тема храна – ако сте фенове на Хари Потър, в Будапеща има не едно, а цели две кафенета, посветени на Хогуортс. Храната е посредствена като в Хепи, но пък атмосферата е интересна. И все пак – не вдигайте очакванията си толкова високо.

Добре, добре, стига толкова храна. Да разгледаме малко и градчето, а? 

Накратко – Будапеща е разделена на две – Буда и Пеща. Буда е стара аристократка, със собствен замък и рибарски бастион, докато Пеща е като готиното хлапе в американските филми (купонът винаги е у тях). Не ме разбирайте погрешно – Буда тотално си струва разходката, но по-скоро за един следобед. Един съвет от мен, особено ако не си падате по баири – намерете лифта и се качете по него до Будапещенския замък. Първо – почти отвесното изкачване открива прекрасна гледка към парламента, а от там разходката из Буда е доста по-лежерна.

Ех, парламентът…

Това е може би една от най-красивите сгради, които съм виждала през целия си живот. Детайлите са невероятни и изглежда не само аз съм била впечатлена от него. В края на 80-те години на миналия век, когато Queen са били на турне в Източна Европа, самият Фреди Меркюри е поискал да купи сградата на парламента, в която са вложени десетки килограми почти чисто злато. Та, клетият Фреди явно обидил унгарците с коментара си и, а в знак на извинение изпълнил песента унгарската народна песен “Tavaszi Szél Vizet Áraszt“. Пред хиляди хора. Четейки текста от ръката си. И сигурно си мислите, че това тотално си го измислям, но има доказателства!

Впрочем, щом сте в района – задължително направете една разходка по р. Дунав. Гледките са страхотни, а по пътя към моста “Сечени” ще минете и покрай един доста тъжен паметник – Обувките край Дунава. Историята е трагична и е свързана с Втората световна война. А говорейки за такива паметници – в сърцето на Будапеща има монумент, който уж трябва да е в памет на загиналите по време на Втората световна война евреи, но всъщност има пропагандна цел – да оправдае факта, че Унгария всъщност е била съюзник на Хитлер. Когато управниците разбират, че Германия ще загуби войната, “сменят плочата”, а паметникът цели да замаже това черно петно в унгарската история и да изкара Унгария по-скоро като жертва на нацисткия режим. Имайте едно наум, когато го видите. А щом сме започнали да говорим за мрачната история на Унгария – по мое мнение напълно задължителен е Музеят на терора. Няма да навлизам в повече подробности, но само ще кажа, че този интерактивен експириънс ме беляза за цял живот (два пъти).

Ще се върна малко към разходката около Дунава и обратно към 2022 г.

Представете си колко големи късметлии трябва да сме, че да се озовем в Будапеща по време на Националния празник на Унгария. Бихте си помислили – че кое му е изненадващото, това си е фиксирана дата в календара. И по принцип сте прави. Само че през 2022 г. заради грешна прогноза за времето честванията се отлагат с една седмица (малко тъжна история е, похарчени са огромни средства, уволнени са двама синоптици). Та, точно в края на август се озовахме на брега на Дунава, където с десетки хиляди хора наблюдавахме най-мащабната заря в историята на Европа. Не беше лошо.

А щом още сме още на тема “Тих Бял Дунав”, да спомена, че при второто ми посещение в унгарската столица се качих и на нощен круиз (аз? лодка?). Естествено – за да видя отдалеч осветената в жълто сграда на парламента. Ако се страхувате от лодки, горещо препоръчвам да се качите на тур обиколка с неограничено количество просеко. Чухте правилно. Слизането от лодката беше доста по-предизвикателно (и весело). Гледките също си струват! 

Нещо любопитно – ако сте достатъчно наблюдателни, ще забележите миниатюрни бронзови статуи, разпръснати навсякъде в Будапеща. Търсете ги. Снимайте ги. Научете тяхната история. Една от тях е мини статуя на граф Дракула, скрита в градския парк. А ако така или иначе се намирате там – потърсете и статуята на първият унгарски хроникьор, наричан “Анонимус” (прилича на унгарски диментор, няма да лъжа).

Щях да забравя… ПРЕДУПРЕЖДАВАМ – водата в Будапеща е ужасна. И имам предвид минералната вода в супермаркетите, която просто не може да те напие. Съветвам ви да пиете или газирана вода, или Evian от Tesco (не ми дават комисионна, просто искам да помогна на всеки клетник, който би имал моя проблем). 

Будапеща не е уау. Не претендира за величественост като Рим, не е изтънчена като Париж, но е едно бижу в Централна Европа, което определено знае как да прелъстява своите гости. Примамва те така неусетно с духа си, че няма как да не се върнеш. Тя е градът на малките удоволствия — на кафето, което винаги идва с усмивка, на вечерните разходки край Дунав, на шарения нощен живот и точно в тази непретенциозност се крие нейното очарование.