Unpacked: Виена. Три пъти за (не)щастие

Не харесвам Виена. Силно твърдение, знам. Но след три посещения на австрийската столица мога с ръка на сърцето тържествено да се закълна, че

не

харесвам

Виена.

В главата ми има някакъв сериозен дисонанс – Виена е всичко, което би трябвало да обичам: хубаво кафе, приличен брънч, впечатляваща архитектура и хора, които са… подозрително любезни. И въпреки това, когато някой ме попита: "Е, как беше във Виена?“, аз изпадам в леко неловко мълчание. Защото отговорът е: Беше добре. И трите пъти беше добре?

Но никога не беше хубаво.

Това е най-полираният град, в който съм била през целия си живот. Чак има нещо леко отблъкващо. Виена е като най-горното копче на ризата - по принцип ти е по мярка, но не се чувстваш комфортно. Всичко изглежда като перфектно подредена версия на реалността. Като симулация в Sims, но с по-скъп бюджет.

Човек ще каже, че пиша за Виена с ненужна язвителност от перспективата на някакъв хипстър-снобар. Затова ще подчертая дебело, че Виена наистина е страхотна. Ако си тъкмо навършил 50, нямаш нищо против да похарчиш цяло състояние за отвратително виенско кафе и посредствена торта Сахер, докато стоиш в излишно големи столове с червена кувертюра. Или се превъзнасяш по опера. А мисля, че всички добре знаем, че аз не съм такъв човек.

Градът има особен ритъм, в който пешеходци се разминават с натруфени карети с отвратително поддържани коне, никой не се бута, всички изглеждат изкуствено любезни и липсва топлота. Като програмирано с компютър.

И после идва златото. То е почти навсякъде - невинаги ти боде очите, но е там - в малките детайли по сградите, в интериора на заведенията. Толкова много злато, че в един момент човек се чувства като гост в дом на хора, които наистина искат да покажат колко точно са богати.

Влизали ли сте в Музея на историята на изкуствата? Разполага с една от най-богатите колекции на скулптура и живопис в Европа и в продължение на векове е притежание на Хабсбургите. Виждали ли сте колко различни, ръчно изработени за тях компаса съществуват? Да, да... знам... Знам! Това е съзнателен политически език и колкото по-богат и недостижим изглежда дворът, толкова по-естествена изглежда властта, това е символ на божествена подкрепа и мощ... бла, бла, бла... Окей, разбрахме, имате много красиви неща. Но трябва ли да го показвате във всяка стая?

Да, красиво е. Да – Климт, Моцарт, барок и тъй нататък. Но в един момент Виена започва да прилича на човек, който не спира да говори за себе си на първа среща. Всички знаем точно колко е досадно.

Може би това е проблемът ми с Виена. Тя не те оставя сам да изградиш впечатлението си за нея, не те оставя да се потопиш, а те води за носа като стара графиня, която е репетирала всяка своя реплика до припадък.

И все пак, мога да кажа няколко хубави неща за Виена. Просто не за това, за което всички говорят.

Недалеч от Шонбрун се намира GOTA - едно от най-страхотните места за specialty coffee. Кафето е второто най-добро в Европа и седмото най-добро в света според последната класация на The World’s 100 Best Coffee Shops. Персоналът е изключителен, готови са да отговорят на всеки въпрос, да препоръчат кафе, дори да ти споделят рецепта според собствената ти конфигурация от уреди вкъщи.

Ако така или иначе ще сте в района, не пропускайте двореца Шонбрун. Той наистина си заслужава инвестицията, а междувременно може да планирате визита и в Зоологическата градина. П-р-е-п-о-р-ъ-ч-в-а-м!

Имат бели мечки. И панди. И пингвини. И видри. И какво ли още не. Разходката е повече от приятна, особено ако времето е подходящо за случая.

Колкото до храната - нямам какво толкова да предложа. Има обаче едно страхотно местенце за рамен, близо до Пратера, така че ако сте в района (и сте гладни), отбийте се в Mochi Ramen Bar. Буквално е един от най-добрите, които съм яла (а аз съм хапвала рамен на доста места, така че може да се доверите на експертната ми оценка!).

И още нещо – има две виенски колела в Пратера. Едното е класическо, на него се качват всички. Другото, както ми обясни един виенчанин с много сериозно изражение, било "по-автентично“. Но аз имам по-добра идея. Ако не ви се чака половин час, за да видите Виена от високо, просто се качете на въртележката по залез. По-кратко е и е по-красиво.