“Не се спираш”. Често чувам това изречение от познати и приятели. “Ако съм спряла, значи съм умряла”, отговарям. Тъкмо това е цялата истина. Дишам и живея, за да мога да пътувам. Благодарна съм на живота, че мога да си го позволя, защото нищо друго на света не може да ми даде такъв емоционален заряд.

 

Правя този блог най-вече за себе си, а може да се окаже полезен и за някой друг пътешественик като мен. Това не е традиционен туристически гид с исторически факти за основните забележителности. Това не е рекламна агенция или инфлуенсърски канал. Това е пространство, в което искам да разкажа за преживяванията си.

 

А сега за мен.

 

Казвам се Джесика Вълчева и съм журналист по професия. В момента работя във Forbes България – една чудесна възможност, която се появи в живота ми в точния момент. С предишните ми работодатели имахме известни търкания по отношение свободата на словото и си спомням, че веднъж чух някой да ми казва “Ако ти се пише това, което искаш, направи си собствен сайт”. Направих го, най-сетне. Вярно, не с тази идея и онзи пиперлив стил на писане, но все пак – мое пространство, в което мога да кажа онова, което желая.

 

Обожавам музиката. Всъщност дълбоко вярвам, че one of the biggest wins в живота е концертният туризъм. Вярвам още, че харченето на пари в чужбина не се брои за разход, както и че плануваните и платени месеци напред ваканции всъщност не излизат от джоба ми (тотално dululu, знам). Не влизам във всеки музей и всяка галерия, не защото не съм любознателна, а защото обичам да се потапям в енергията и ритъма на местата, които посещавам. Вярвам още, че съм достатъчно млада (тотално dululu, знам), за да забавя темпото и да не галопирам из града с презумпцията, че никога няма да се върна там. 

 

Казвам всичко това, за да знаете, че няма да намерите тук статии от типа “Всичко, което трябва да видим”. Затова, ако и вие, скъпи читатели, сте точно толкова чил пътешественици, колкото и аз – това място е за вас. Това е блог за онези, които не се притесняват да пътуват само с ръчен багаж, живеят за хипстърията, обичат вкусната храна и хубавото кафе, приемат брънча за неразделна част от менюто си в чужбина и търсят смисъла в малките улици.